Стресът и тревожността в ранното детство: какво преживяват децата в детската градина

Стресът и тревожността са естествени реакции на организма, които ни помагат да реагираме на предизвикателства и опасности. При възрастните това е известният „бей или бягай“ механизъм — хормонални и нервни реакции, които подготвят тялото да се справи със ситуацията. При децата тези реакции също съществуват, но по-различно се проявяват, защото детето още се учи да регулира емоциите си.  Способността да контролират стреса и тревожността постепенно се развива през ранните години. Децата учат чрез подкрепа, стабилна среда, повторение на социални ситуации, игрови подходи и моделиране от страна на възрастните как да разпознават, анализират и регулират емоциите си. Подкрепата от учители и родители е ключова, защото помага на детето да чувства контрол над ситуации, които иначе могат да изглеждат страшни или непознати. 

Стрес в детска градина

Детската градина може да бъде едновременно място за радост и място, което предизвиква стрес. За много деца преминаването от вкъщи към група с връстници е първата голяма социална промяна в живота им — нови хора, нови правила, различен ритъм и нова среда. Това може да доведе до вътрешно напрежение или притеснение, което е форма на стрес. Стресът при децата не е патологичен сам по себе си — той е нормална реакция, когато детето изпитва предизвикателство, несигурност или се изправя пред новина роля в живота си. Важно е обаче възрастните да наблюдават дали реакциите са краткотрайни или стават хронични и пречат на ежедневието на детето. 

Какво кара децата да се чувстват стресирани?

Някои чести фактори, които могат да предизвикат стрес при деца в детска градина:

Раздяла с родителите и първи дни далеч от вкъщи;

Промяна на средата — нови връстници, нови правила, различни учители;

Социално взаимодействие — очакване да играе или общува повече с други;

Изисквания или очаквания — напр. да се справи с групови занимания или учебни задачи;

Семейни напрежения или промени вкъщи — раздяла, конфликти, болест и др.

Нормално ли е децата да изпитват стрес от такава ранна възраст?

Да. Малките деца често изпитват стрес при нови или неизвестни ситуации. Дори форма на тревожност, като например страх от раздяла с родител (наричана сепарационна тревожност), е типична част от развитието и често се появява още в първите години от живота (между 6 месеца и 3 години) и постепенно намалява с времето, когато детето свикне с новите ситуации. Ключов момент е колко често и колко силно се проявява стресът — ако реакциите са силни, продължителни и пречат на играта, съня или общуването, това може да е знак, че детето има нужда от допълнителна подкрепа. 

Може ли стресът да идва от вкъщи или само от детската градина?

И двете са възможни.

Средата у дома има огромно влияние върху начина, по който детето възприема света. Семейни конфликти, несигурност, промени или тревоги у родители могат да повишат чувството на стрес у детето. Това е защото децата често моделирaт емоционалните реакции на възрастните около тях. В същото време детската градина също може да бъде източник на стрес — нови взаимоотношения, социални изисквания, адаптация към група, учене как да се справят с правила и ритъм на деня. Най-често е комбинация от фактори от вкъщи и от градината, които определят колко стрес изпитва детето. 

Какво е тревожност?

Тревожността е вътрешно усещане на безпокойство, несигурност и очакване на нещо неприятно, което често няма конкретна ясна причина — тя е по-обща и дифузна в сравнение със страха.  При децата тревожността може да се прояви по различни начини: раздразнителност, затруднения със съня, раздяла от родителите, страх от нови ситуации, затруднения в социални контакти или физически симптоми като болка в стомаха или главоболие. 

На колко години може да започне стресът и тревожността?

Стресовите и тревожните реакции могат да се появят още в много ранна възраст:

• Някои форми на тревожност (като страх от разведени ситуации с непознати лица) се появяват още около 6–12 месеца и могат да продължат до около 2–3 години. 

• При предучилищна възраст (3–6 години) децата могат да изпитват тревоги, свързани с нови социални ситуации, раздяла с родители, страх от неизвестни обекти или ситуации. 

• Докато психични тревожни разстройства, които пречат на ежедневието, се диагнозират по-често при по-големи деца и юноши, базови тревожни реакции се срещат много по-рано. 

Стресът и тревожността са естествени реакции и всички деца ги изпитват в различна степен. Детската градина често представлява стресова ситуация, но тя обикновено е част от нормалното развитие. Стрес може да идва както от средата у дома, така и от градината — често комбинация от двете. Тревожността се проявява по различни начини и може да започне още в ранна възраст, но контролът над нея и умението да се справяме с нея се развива с времето и подкрепата на възрастни.