Родители питат: Детският инат - истинските причини зад поведението

С тази публикация поставям началото на новата серия „Родители питат“, посветена на теми от ежедневието на родителите.

Около 2–3-годишна възраст започва периодът, в който детето открива собственото си „аз“. То иска да взема самостоятелни решения – дали да облече пуловер, какво да яде, с какво да играе.

Инатът често е начин да заяви своята независимост:

„Аз решавам!“, „Искам да го направя сам!“.

Разбирането на причините зад този „инат“ помага на родителите да реагират по-спокойно, търпеливо и ефективно.

Възможно ли е инатът да е сигнал, че детето не умее да изразява емоциите си?

Да. Малките деца често изпитват силни чувства, но не могат да ги обяснят. Когато се чувстват неразбрани, реагират с отказ, плач или твърдоглаво поведение.

Може ли инатът да е търсене на внимание?

Определено. Ако детето забележи, че при инат получава повече реакция от възрастните, то може да използва това поведение, за да привлече внимание.

Може ли инатът да се намали с времето?

Да. С развитието на езиковите и емоционалните умения, децата стават по-способни да изразяват нуждите си. При подкрепящ подход инатът естествено намалява.

Детето ми се инати само пред мен, а при другите е спокойно. Защо?

Децата показват най-силните си емоции пред хората, с които се чувстват най-сигурни. Това означава, че ви има доверие, а не че е „лошо“.

Какво да правя, ако детето казва „Не!“ на всичко?

Давайте избор вместо директни команди: „Искаш първо да се обуеш или първо да измиеш зъбите?“ Изборът намалява съпротивата.

Детето се инати, когато му се откаже.

В такъв момент говорете спокойно с детето. Всяко дете тества правилата, за да разбере докъде се простират границите и как реагират възрастните. Това е естествен механизъм за учене. Когато границите са твърде строги или твърде неясни, инатът може да стане по-силен.

Имат ли смисъл от „наказанията“ при инат?

Строгите наказания почти винаги влошават нещата. По-ефективни са:

• ясните правила,

• логичните последствия (не се обличаш – закъсняваме),

• спокойният тон,

• и уважението към емоциите.