Как децата преживяват стреса и тревожността - и как да им помогнем?

Тревожността при децата не винаги е болест или проблем. Тя може да се появява на различни етапи от развитието и често има защитна роля – помага на детето да се адаптира и да се справя в нови или трудни ситуации.

Видове тревожност при децата:

Тревожност от раздяла (сепарационна тревожност) - силен страх, когато детето трябва да се раздели с родителите си или с хора, към които е много привързано.

Социална тревожност – силен страх, че ще се изложи, ще бъде засрамено или няма да може да се справи в социални ситуации.

Генерализирано тревожно разстройство – детето прекарва много време в притеснения за всичко – миналото, настоящето или бъдещето.

Обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР) – детето има натрапливи мисли или образи и започва да повтаря определени действия (ритуали), за да намали напрежението.

Посттравматично стресово разстройство (ПТСР) – появява се след тежко или травмиращо събитие и включва паника, натрапливи мисли и избягване на ситуации, които напомнят за случилото се.

Паник атаки и паническо разстройство – внезапни пристъпи на силен страх, придружени от физически симптоми като задух, сърцебиене, изпотяване или замайване.

Какво да правите като един родител?

Създайте спокойна и сигурна среда – дайте на детето място, където може спокойно да изразява чувствата си. Насърчавайте го да говори открито и му показвайте, че сте до него.

Не подсилвайте страховете на детето – важно е с думите и поведението си да не му давате сигнал, че има причина да се страхува. Например, ако е имало неприятно преживяване с куче, а вие при следваща среща с куче изглеждате притеснени, то може да приеме, че опасността е реална и страхът му е основателен.

Покажете разбиране – кажете му, че е нормално да се тревожи и че е добре да има такива чувства. Помогнете му да разпознава и назовава емоциите си.

Осигурете рутина и яснота – установете редовни навици и правила. Когато децата знаят какво да очакват, се чувстват по-сигурни и спокойни.

Тревожността и стресът са естествена част от развитието на децата, но когато станат твърде силни, могат да повлияят на тяхното ежедневие и емоционално благополучие. Важно е родителите да разпознават сигналите, да подкрепят детето си и да му показват, че не е само в трудните моменти. С търпение, разбиране и подходяща помощ тревожността може да бъде преодоляна и да се превърне в ценен урок за справяне с предизвикателствата в живота.