Защо децата харесват злодеите: психологията зад интереса към „лошите“

Когато децата играят на въображаеми игри, те не винаги искат да бъдат принцесата, супергероя или Червената шапчица. Вместо това много от тях избират вълка, вещицата или суперзлодея. Това често озадачава възрастните, но изследванията в детската психология и медийните проучвания показват, че има основателни причини за очарованието на децата от „лошите“.

Злодеите символизират сила и контрол. Малките деца прекарват по-голямата част от времето си, подчинявайки се на правила – кога да ядат, кога да спят, кога да ходят на училище. Злодеите, за разлика от тях, нарушават правилата, действат дръзко и изглеждат силни. Проучвания показват, че децата се привличат от тези прояви на власт, защото така могат да си представят, че са „шефовете“, макар и само в игра.

Безопасно изследване на „забраненото“ поведение. Психолозите са установили, че фикцията действа като познавателна безопасна мрежа. В изследване, публикувано в Psychological Science, учени обясняват, че хората се наслаждават да се отъждествяват с тъмни персонажи, защото историите позволяват да си представяме табу поведение без реални последствия. За децата злодеите са идеална възможност да изследват гняв, бунт и нарушаване на правилата в безопасна среда.

Злодеите са по-интересни персонажи. Героите в детските истории често са предвидими: спазват правилата и се държат „добре“. Злодеите обаче са описани с ярки характери, драматични емоции и запомнящи се черти. Анализи на детските медии показват, че злодеите често са по-визуално впечатляващи и психологически по-сложни от своите героични опоненти. Тази комплексност поражда любопитство и прави по-забавното им имитиране.

По-лесни са за играене. Когато децата играят, те се насочват към роли, които са лесни за изобразяване. Злодеите обикновено имат преувеличени черти – гръмък смях, страшни гласове, драматични костюми – което ги прави по-лесни и по-забавни за копиране. Изследвания върху моралната преценка на децата в приказки показват, че тези преувеличени сигнали помагат на децата бързо да разпознаят и въплътят злодейските роли в игра.

Отъждествяване с автономия и бунт. Изследванията в развойната психология показват, че децата се идентифицират с персонажи, които виждат като подобни на себе си или вдъхновяващи. Злодеите често действат независимо, нарушават правила и предизвикват авторитет – поведения, които децата, особено когато пораснат малко, могат тайно да възхищават. Чрез „ставането на злодей“ в игра, децата могат да изразят независимост и да експериментират с автономия.

Културният блясък на злодеите. Културата също играе роля. Злодеите са силно представени във филми, играчки и костюми за Хелоуин. От маската на Дарт Вейдър до рогата на Злодея Малифисент – злодеите са проектирани да бъдат визуално иконични. Изследвания на медийната култура показват, че децата се привличат от тези впечатляващи образи, а изборът на „лошия“ може да бъде начин да изпъкнат сред връстниците.

„Лошият“ като инструмент за развитие

Когато едно дете се възхищава на злодей, това не означава, че иска да бъде лошо. Изследванията показват, че този избор отразява неговото желание за сила, независимост и преживяване на вълнение – всичко това в безопасната среда на приказките и играта. Злодеите дават на децата сцена, на която да изпробват емоции, да репетират социални роли и да експериментират със своята идентичност.

Така че следващия път, когато едно дете избере да бъде вълка, а не Червената шапчица, това може да не е знак за пакост, а по-скоро здравословен и творчески начин да опознае себе си и света.